Как са възникнали различните породи котки
От 1930 година французойката Маргьорит Равел започва да полага усилия за обединяване на няколко национални развъдни асоциации с цел хармонизиране на стандартите. В резултат на това през 1950 година е основана на Международната федерация по фелинология (Fédération Internationale Féline d'Europe, съкратено FIFE, а в наши дни Fédération Internationale Féline, съкратено FiFé). От тогава интересът към развъждане на расови котки постоянно расте. Но произходът на някои породи котки лежи много по-назад във времето. Например любителите на пухкавите създания са положили началото на развъждането на персийски котки преди повече от 200 години. Сиамските котки са попаднали от Азия в Европа също в ХIХ век, а първото европейско котило е представено през 1885 на една изложба на котки в Лондон.
Какво представлява котешката порода?
Кога можем да твърдим, че дадена котка е от определена порода? Развъдниците на котки си поставят развъдни цели, ориентирани спрямо признаци, характерни за съответната порода. Важното тук е не само външният вид на животното, но също и неговото здраве и характер. За европейските развъдници на котки стандартите се задават най-често от FIFE, с която регионалните и националните асоциации си сътрудничат. Федерацията установява родословие, към което спада всяка котка от сериозен развъдник. Въз основа на родословното дърво могат да се проследят предшествениците на котката няколко поколения назад. Само по този начин може да се гарантира чистотата на развъдната линия. Принадлежността към дадена порода включва много повече от чисто визуалната страна, тоест наличието на типичните външни белези, въпреки че често се срещат животни без документиран произход, в които си личи принадлежността към тази или онази порода.
Разпределението по породи най-често се извършва според дължината на косъма. Така например има дългокосмести котки като персийската порода или калърпойнт. Към полу- дългокосмести спадат турският ван и норвежката горска котка. Най-многобройна е групата на късокосместите котки, каквито са например британската късокосместа, германския рекс и руската синя котка. Между другото, като говорим за късокосмести: мнозина от собствениците на котки, които споделят дома си с пъстра късокосместа котка, на въпроса от каква порода е тя отговарят: „Европейска късокосместа!“ Погледнато строго, това в повечето случаи не отговаря на истината. Защото европейската късокосместа е отделна порода със строги стандарти и контролирано развъждане.
Развитие и тенденции
През по-ранните години контролът върху развъждането се е простирал само върху ограничен брой породи, които са се отличавали най-вече с цвета или с козината си. Например ангорските котки с пищната козина или пък свещената бирманска котка с характерната „маска“. Ако сравним развъждането на котки с това на кучета, веднага ще забележим, огромните различия, които характеризират отделните кучешки породи. Да сравним например 70-килограмовия немски дог с тежащата 2 кг чихуахуа или пък топчестия мопс с въздългия дакел. Това се дължи на факта, че кучетата са били развъждани с различни цели: като жилав ловец на глигани, като състезателно куче за надбягвания, като куче, което хапе биковете, за да ги провокира по време на корида. Котките пък от своя страна в началото е трябвало предимно да ловят мишки. През последните няколко години обаче и в развъждането на котки ставаме свидетели на някои крайности. Пример за това може да бъде породата манчкин, която се характеризира с изключително къси крака. Друг пример за екстремно развъждане е създаването на хибриди между домашни и диви котки, например породата савана. Желанието за нещо необичайно в произхода или поне във формата на тялото не винаги е от полза за нашите четирикраки приятели.
Открийте котешката порода, която най-добре Ви приляга!
Някои породи котки ни омагьосват с красотата си. Обаче любителите на котки би следвало най-напред да се информират относно характера на животното и евентуални специфични изисквания при отглеждането. По отношение на характера разликите между отделните породи също не са така ярко изразени както при кучетата. И все пак, ако се влюбите в малка стройна ориенталка, в бъдеще ще имате доста разговорлива и жизнерадостна компания, докато рагдолът създава усещане за уют и спокойствие. Дългокосместите породи се нуждаят от грижи за козината няколко пъти седмично. Ако вече имате друга котка, трябва да имате предвид, че сродните души се сприятеляват бързо: представителите на подобни котешки породи се спогаждат значително по-добре, отколкото котките с различен темперамент. Във всеки случай усилията на развъдника за социализиране на животните са от изключителна важност.
Вие искате да откриете котката, с която най-добре ще си паснете? В нашия магазин ще Ви представим различни породи и ще Ви дадем различни съвети относно тяхното хранене и отглеждане. И един съвет: ако си търсите поотраснала породиста котка, с малко повече късмет може би ще я откриете в приюта за бездомни животни. А може би просто няма да устоите на чара на едно безпородно, но много сладко коте!
Открийте богатия избор храни за породисти котки в нашия магазин!
