Как кучето и котката да свикнат един с друг – съвети и трикове

Котките и кучетата са много различни по отношение на социалното им поведение. Това оказва влияние и върху езика на тялото им,  който е базиран на инстинкти и привички, датиращи от преди хиляди години. 

Ние, хората, сме се научили да отличаваме ентусиазираното махане с опашка на кучето, от раздразнителното махане като с камшик на опашката на котката. Котките и кучетата обаче реагират инстинктивно – на тях им е трудно да научат „чуждия език“. Те първо трябва да осъзнаят факта, става дума за различен вид, който комуникира по начин, различен от техния.

Различни сигнали 

Докато кучетата са в състояние да комуникират чрез умишлена промяна в мимиката на лицето, то изражението на котката остава относително неподвижно. Ето защо те комуникират с движенията на опашката, ушите и очите си. Сигналите при този фин начин на общуване лесно могат да бъдат пропуснати – и от човека и от кучето. Котките мяукат най-вече при комуникацията си с хората, при общуването помежду си те почти не използват звуци. 

Кучетата използват по-ясни сигнали, които могат да бъдат разбрани от цялата глутница, а също и от хората. Само че котките често интерпретират тези сигнали по различен начин, тъй като езикът на тялото им работи точно по обратния начин. Докато размаханата кучешка опашка изразява радост, камшикообразните махания на опашката на котките е признак на агресия. 

Разчитане на фините жестове 

Същото важи и за характерната настръхналата опашка на котките, с изправената козина и по гърба, често съпроводена и с извиване на гърба. Котките, които правят това искат да изглеждат възможно най-големи и страшни за противника. Така те реагират на опасност. Точно както и при кучетата, втренченото взиране е знак за превъзходство, а за котките това е непоносимо. За сметка на това пък небрежното премигване означава, че котката е в добро настроение. Кучета (или хора), които не са свикнали да живеят с котки, лесно биха могли да объркат, пренебрегнат или да игнорират тези жестове.

Да направим така, че кучето и котката да свикнат едно с друго: да преодолеем езиковата бариера 

Има една голяма разлика, която трябва да споменем:  едно средно по размер куче е значително по-едро от една средна по размер котка. Едно приятелско близване или потупване с лапа като покана за игра, бързо може да бъде погрешно интерпретирано от котките като агресивна атака. 

И така, стана ясно, че кучетата и котките имат принципно различен език на тялото. Въпреки това те биха могли да станат отлични съквартиранти, ако разполагат с достатъчно време и спокойствие, така че да успеят да разучат сигналите на тялото на другия и правилно да ги интерпретират. Тоест привикването към индивидуалностите на характера представлява общуване извън границите на съответния вид. За тази цел Ви е необходимо най-вече едно: много търпение! Колкото по-внимателно подхождате към ситуацията, толкова по-голям ще бъде успехът. Пришпорването към сприятеляване често води до грешки.  

Освен това и при животните първото впечатление има решаващо значение, и ако то е негативно и се е запечатало в спомените му, ще бъде много трудно да се постигне положителен резултат.

Животните най-лесно свикват един с друг докато са още малки. Малките кученца и котенца досега не са имали някакви особени негативни преживявания. Макар че в началото запознаването с член на семейството от друг вид е странно, образът на “злото куче” или “троснатата котка” все още не е вкоренен в съзнанието им.  

Може ли една пораснала котка са свикне да живее с куче? 

Животните в зряла възраст също могат да се интегрират, въпреки вече натрупания опит, но това се случва по-трудно. Трябва да отбележим, че има котки, които обичат кучета и кучета, които намират котките за готини! Има обаче и кучета, които са били шамаросани от котката на съседа, както и котки, които са били преследвани от някое куче около блока. А понякога лошото отношение и недоверието са дълбоко вкоренени дори при животни, които все още нямат или имат минимален опит с представител на другия вид.

﮸ Началото 

Кучетата често са по-лесни за трениране и възпитаване в сравнение с котките, така че на първо място трябва да установите твърди правила за Вашето куче. Вие трябва да му покажете, че котките са приятели, които никога не трябва да бъдат гонени – нито когато сте на разходка по поляната, нито когато минавате покрай градината на съседите. Колкото по-рано кучето Ви разбере, че котките не са нито плячка, нито врагове, толкова по-силно това ще се загнезди в съзнанието му. А колкото по-приятелски се държи кучето Ви към  котките, толкова по-лесно ще бъде да ги приобщите в бъдеще. Вие най-добре познавате кучето си, обучавали сте го досега и сте въвели определена система на възнаграждения. Във всеки случай, поощренията, когато кучето Ви се държи правилно, правят чудеса – без значение дали ще използвате кликер или пакетче с лакомства! 

Подготовката 

Да внушим на котката, че кучетата не са нито опасни, нито враждебно настроени, често е по-трудната част от задачата. Но дори и най-своенравните котки могат да бъдат научени! Опитайте се да възнаграждавате всеки контакт с куче и по този начин да създавате положителна асоциация. Това може да стане чрез лека милувка, докато котката Ви наблюдава някое куче през прозореца или вкусно лакомство, когато остава спокойна на оградата, при доближаването на непознато четирикрако.  

﮸ Оставяйте достатъчно лично пространство 

Когато става въпрос за реалната среща между куче и котка във Вашия дом, трябва всяко от животните да им своя собствена отделна зона, както и възможност да се оттегли, ако поиска. Обособяването им в две отделни помещения често е най-лесният вариант. През първите няколко дни животните не трябва да имат контакт. А Вие трябва да разменяте одеялата и играчките, пренасяйки ги от едната стая в другата или дори да размените леглата им. Това ще даде на кучето и котката възможност да свикнат с миризмата на другото животно. Можете също да обършете котката с мека кърпа и след това да я оставите при кучето. 

﮸ Ангажирайте и други хора 

Когато дойде моментът за действителния физически контакт между животните, е добре на срещата да присъства втори или трети човек освен Вас. Това трябва да бъдат хора, които двете животни познават и с които не се чувстват застрашени.  

﮸ Най-напред дръжте кучето на повода 

Като цяло, кучетата имат физическо превъзходство спрямо котките, така че дръжте кучето си вързано с повод по време на първата среща. Какъв – зависи от темперамента на кучето, но за предпочитане е да използвате  обикновен повод (който не се изтегля и прибира автоматично). 

﮸ Оставете възможност за отстъпление 

Котката трябва по всяко време да има възможността да се оттегли, ако пожелае. Високата част на котешкото дърво, легло, поставено върху гардероба или пък горният рафт на шкафа могат да бъдат добро и сигурно място, което е недостъпно за кучето и където котката Ви да се чувства защитена. Тя може да наблюдава големия си, лаещ съквартирант отгоре и да се увери, че той не е толкова опасен, колкото изглежда на пръв поглед.  

﮸ Никога не заключвайте животните 

Не затваряйте котката си в клетка или кутия за котки, за да я поставите в „безопасна“ среда, защото така тя просто ще се чувства ограничена и заплашена, без да има възможност да се измъкне. Същото важи и за кучето. Освен това никога не трябва създавате предпоставки, то да се чувства в конкуренция с котката.  

﮸ Хранене отделно през първите месеци 

През следващите месеци трябва да се уверите, че животните оставят достатъчно място едно на друго. Котешката тоалетна не е място, където кучето да си заравя играчките, също както и докосването на купичката с храна на другия трябва да бъде табу. Може би ще е по-лесно двете животни да се хранят поотделно в началото, за да се избегне възникването на съперничество. Освен това, както котката, така и кучето трябва да прекарват достатъчно време с Вас. Гушкайте ги колкото може повече, за да не може никое от двете животни да се чувства пренебрегнато. 

Колко време ще отнеме свикването на животните едно с друго? 

Понякога се налага да се прави една крачка напред и две назад. За да избегнете проблеми, трябва да държите любимците си разделени, докато не се опознаят помежду си и агресията не изчезне.  

В зависимост от характера на животните и предишните  им преживявания това може да отнеме часове, дни или седмици. Не се отказвайте и не забравяйте, че нямате бърза работа. Колкото по-спокойни сте, толкова по-спокойни ще бъдат и животните.