© lenkadan / stock.adobe.com
Нищо не убягва от носа на бигълa
Късите крака на бигъла могат да Ви заблудят – кучето от тази средна по размер порода не Ви оставя да бездействате и винаги Ви е подготвило някаква изненада! То е дружелюбно, активно, смело и изключително умно.
Качествата на бигъла съвсем не са се появили случайно. В действителност, в продължение на стотици години, бигълът е бил отглеждан като ловно куче. Породата води началото си от така наречения Northern Hound или куче на свети Хуберт (свети Юбер), което нормандците са донесли при завладяването на Британия през 1066 година. Там то е било кръстосано през 1400 година с порода на петна, произхождаща от южна Франция – Southern Hound. При първоачалното му селектиране е било важно животното да бъде приучено да ловува и да участва в шайка. Името „Бигъл“ се споменава за пръв път през 1515 в домашните книги на крал Хайнрих VIII. През 1615 се споменава дребна кучешка порода, наречена „Малък бигъл“, за която благодарение на компактните ѝ резмери, лесно можело да се намери място в джобовете на седлото на ловеца. Отличният ловен инстинкт е кръстен на това забележително куче: по онова време понятието „бийглинг“ означавало лов с кучешка шайка. Въпреки това породата бигъл била призната от Британския клуб на кинолозите едва през 1890 година.
На тези свои предшественици бигълът дължи не само външния си вид, но и своя дружелюбен характер. Като ловно куче и куче, живеещо „в глутница” той определено знае какво иска. Той е интелигентен, целеустремен и мил. Това са особено общителни животни и поради това – идеален избор за домашен любимец!
Бигълът е средно по размер куче с компактно тяло. На височина достига до 40см, а на тегло – до 18 кг. Краката му са по-скоро къси но са доста силни и благодарение на тях бигълът е много бърз и издръжлив. Главата е издължена, а ниско разположените закръглени уши са клепнали и правят породата лесно разпознаваема и популярна. Възможни са всякакви цветове без тъмнокафяво. Най-често срещаните варианти на окраска са в два цвята –кафяво/ бяло, червеникаво/ бяло, жълто/ бяло, но също има и трицветни: черно/ кафяво/ бяло. Съгласно критериите за чистокръвност на породата връхчето на опашката задължително трябва да е бяло.
Късата лъскава козина се поддържа много лесно – например след разходка в гората, където бигълът през цялото време е бил в храсталака… За щастие връхчето на неговата опашка е винаги приятелски вирнато и се забелязва отдалеч – докато той е ангажиран с това да тича наоколо и да напомня за произхода си, а именно – куче за лов.
Бигълът знае какво иска. Неговите предци са били ловни кучета и от тях той е наследил отлично обоняние и завидна бързина. Породата е със силно развит ловен инстинкт – често бигълът изчезва в гъстълака въпреки зова на стопанина си, просто защото е надушил заек.
Тези хитри кучета изглеждат съвсем невинно, но при тях трябва твърда ръка – който не покаже още в началото кой тук взема решенията ще трябва да се примири с факта, че границите се определят от кучето. И това в буквалния смисъл на думата… Първоначално селектирани и отглеждани като кучета за лов, те енергично преследват целта си, независимо от това дали сте на излет в гората или на ежедневната разходка в парка.
Като куче, живеещо в група, бигълът е дружелюбен и лесно се сприятелява с кучета от всякаква възраст, порода и големина. Когато у дома той съжителства и с други кучета е дори още по-важно да поставите граници и да бъдете последователни и убедителни във възпитанието на бигъла и неговите съквартиранти. В противен случай късокракото ви куче ще се опита да се наложи като тартор над останалите и в буквално ще преобърне къщата ви с краката нагоре. Другото качество, характерно за него, като „стадно” животно, е че е до известна степен ненаситно по отношение на храната. Когато живееш в „глутница” често се случва само най-бързият да се нахрани. Апетитът на бигъла често не знае граници и не се спира нито пред вредните, нито дори пред опасните неща. Подсказка: коледен шоколад…
Интелигентните кучета, какъвто е бигълът, имат нужда да бъдат постоянно ангажирани. Те харесват игри, свързани с мислене, но също и тези, изискващи ловкост и бързина. Тези игри, както и дългите разходки със стопанина са едни от най-любимите им занимания. Важното е нещо да се случва. Бигълът участва навсякъде на драго сърце и е перфектната компания за активни хора. В жизнерадостни семейства, евентуално с деца, той се чувства особено добре!
Едно нещо обаче, колкото и пъти да бъде повторено, пак няма да бъде достатъчно: бигълът може да изглежда миловидно, той обаче е интелигентно и самоуверено. И като такова бигълът има нужда от твърда ръка. Последователността е основното нещо, когато живееш с бигъл! Той не се гледа трудно, също не е и куче, неподдаващо се на възпитаване, той обаче знае какво иска и постепенно ще започне да доминира в отношенията ви, ако не припознава своя стопанин като „алфа животното” на глутницата. Така че не се оставяйте на блестящия подкупващ поглед от кръглите умоляващи кучешки очи и не се поддавайте, а дайте ясно да се разбере кой тук е шефът. Като интелигентно животно, бигълът е бързо схватлив и с малко упорство от ваша страна ще имате чудесен четирикрак компаньон!
Поради малкия си размер бигълът не е куче, което да донесе плячката. Дори заекът е твърде тежък за него. Отличният му нюх и ловен инстинкт обаче го са причина ловците да го предпочитат – за влачене на плячката. Водата не го плаши, освен това той обича да участва в колектив. Въпреки това, поне в Германия, рядко се използва като ловно куче. Законовите ограничения, изискващи площ от минимум 1000 хектара за провеждане на лов с хайка, силно ограничават възможностите за това.
Бигълът обаче е чудесно четирикрако допълнение към всяко семейство с активен начин на живот. Междувременно е започнало използването им и като кучета – участници в терапията на болни – както деца, така и възрастни. За съжаление, също и като опитни животни, заради добрия им нрав…. Действително, бигълът е породата, най-често използвана при провеждане на лабораторни и научни експерименти и изследвания.
Перфектното обоняние прави бигъла незаменим в работата на граничните власти. През 80-те години в САЩ са създадени т.нар. бигъл бригади, които са ангажирани в борбата на митническия и граничен контрол с нелегалния внос на храни и части от растения и животни.
В продължение на столетия бигълът е бил отглеждан заради ловните си качества. Целенасоченото селектиране обаче има своите недостатъци: както и много други специално създадени породи, бигълът е предразположен към редица заболявания.
Закръглената форма на тялото е предпоставка за възникване на дискова херния и наднормено тегло, както и Meningitis-Arteriitis
Бигълът е животно, което живее в глутница и като такова той има неутолим апетит. Когато живееш в група в края на краищата става дума и за това кой ще е най-бърз край купата с храна! За съжаление при домашните кучета, които не се движат достатъчно, това често води до наднормено тегло. Най-добрата профилактика е: много движение. Поддържайте вашия бигъл активен и му осигурявайте физическо и умствено натоварване! А разумното и здравословно хранене е едно от най-важните неща при отглеждането на куче от тази порода. Недейте на всеки умолителен влажен поглед да отговаряте с лакомство, особено ако става дума за нездравословните остатъците от вашата трапеза или пък дори за сладкиши! Бигълът за съжаление не винаги знае кое е добро за него и кое – не.
Наднорменото тегло натоварва гръбначния стълб и ставите. Точно затова бигълът, който е малък, но въздълъг, е предразположен към поява на диксови хернии. Често срещано заболяване е и Meningitis-Arteriitis при кучетата, наричан още бигълов болков синдром (Beagle Pain синдром). Това е относително често срещано възпаление на гръбначния мозък при кучетата, като не е установено със сигурност каква е първопричината за него. То предизвиква гнойна инфекция на обвивката на гръбначния мозък и кръвоносните съдове. Лечението продължава няколко месеца и включва дългосрочен прием на антибиотици.
Кучешка атаксия – още един често срещан проблем при бигълите. Това е неврологично заболяване, често наричано също дегенеративна миелопатия при кучетата. Дегенеративното възпаление на гръбначния мозък и на сивото вещество в мозъчния ствол се проявява в нарушение на движенията и спастични парези, но изглежда, че това поне не им причинява болка. Счита се, че причината за това е прекаленото хранене с животински вътрешности, и по-специално с шкембе.
Клепналите уши за съжаление правят бигъла уязвим и към ушни инфекции. Засъхнал секрет или попаднало в тях чуждо тяло, например сламки или тревички придизвикват болезнени възпаления на ушите. Често става така, че в тях се завъждат и паразити, като например акари… Първи признаци за наличие на такъв проблем е отривистото разтърсване на главата или отпускането ѝ надолу.
За жалост големите кръгли очи на бигъла също не са пощадени от заболявания. Глаукома, дистрофия на роговицата или атрофия на ретината са очни болести, които при бигълите се срещат особено често.
Като цяло бигълът е активно и интелигентно куче, което може да доживее до 12- 15 години. Ако искате да осигурите дълъг и щастлив живот на Вашия бигъл, трябва да внимавате той да се храни здравословно и да се движи достатъчно, за да не трупа излишно тегло, и да посещавате редовно ветеринаря за профилактични прегледи.
Отбройте богатия асортимент от кучешки храни специално за бигъл в онлайн магазина на zooplus.
© DoraZett / stock.adobe.com
Въпреки че началото на развъждането на бигъли е поставено във Великобритания, тези кучета целенасочено се развъждат и отглеждат и в Германия. Развъдниците следва да се регистрират в Асоциацията на развъдниците за расови кучета, с филиали из цяла Германия.
Дори и да смятате, че за куче- домашен любимец няма нужда от сертификат, по-добре е да не се доверявате на съмнителни развъдници, които предлагат „расови кучета без сертификат”. Развъждането на животни е хоби, изискващо време и средства – в края на краищата хората от развъдниците трябва не само да се грижат за прехраната и социализацията на животното, докато то се сдобие с дом, но те също така са отговорни за опазването на генетичния фонд на породата. При това става дума не само за външните белези на породата, но и за здравето на всеки отделен индивид от нея. Развъдните асоциации контролират не само условията на отглеждане, но и съблюдават извършването на целенасочено кръстосване. При някои неблагонадеждни развъдници често се извършва кръстосване между животни, които са близки роднини, и дори братя и сестри, което увеличава риска от генетично обусловени заболявания… Много често се случва кученцата от тези развъдници нито да са социализирани, нито да са ваксинирани и съответно от ранна възраст страдат от редица заболявания.
За разлика от тях, специалистите в сериозния развъдник могат да Ви дадат информация относно родителите на Вашия бъдещ домашен любимец, а също и да Ви снабдят при нужда с медицинските им документи. Отглеждането на едно котило е бавен процес. Така че не се учудвайте, ако в развъдника, към който сто се ориентирали, могат да ви предложат кученце само два пъти в годината и „изборът” е наистина ограничен. В края на краищата, освен всичко останало, майката има нужда и от време да се възстанови от раждането. Когато станат на 8-10 седмици малките са готови да да се преместят в новия си дом.
Алтернативата е да си вземете куче от приют – там много животни, сред които също и бигъли, чакат да намерят свой дом! Работещите в приюта общо взето могат да Ви дадат доста подробна информация относно характера и предисторията на животното, на което сте се спрели. Порасналите кучета не са толкова сладки, както малките кутренца, но в това да предложиш нов дом на порасналия бигъл има много чар и благородство! Той с радост ще се присъедини към Вашето семейство и ще обогати и разнообрази дните ви със своя жизнерадостен характер и любопитство към всичко около него.
Форумът на zooplus беше мястото, където направих първите си стъпки като свободнопрактикуващ автор: на това място, през 2011 година се бяха събрали няколко любители на котки с желанието да създадат свое печатано списание с името "Pfotenhieb." По това време аз бях студентка по германистика и се радвах на отдалата ми се възможност, успоредно със следването да напиша няколко статии за "Pfotenhieb". Днес, вече като щастлива стопанка на куче, аз съм се посветила основно на теми, свързани с животните и здравословния начин на живот.
Най-малката кучешка порода има най-прочутите стопани в света и една от най-високите продължителности на живота. Чихуахуа е куче на суперлативите, което живее в чантите на Мадона, Бритни Спиърс и Парис Хилтън. При това мексиканското породисто куче е много повече от луксозно декоративно кученце.
Лесен за водене, приятелски настроен към хората и устойчив на натоварване: средноголемият лабрадор ретривър е изключително популярен като семейно куче. Използвано първоначално като работно куче, то и днес иска да бъде предизвикано както физически, така и ментално.
