© Rita Kochmarjova / stock.adobe.com
Шорстка або довгошерста коллі відома своєю довгою, гладенькою шерстю та інтелектом.
Красиво, интелигентно, спортна натура и със съпричастен характер: дългокосместото коли, прочуло се чрез четирикракия герой от телевизионния филм „Ласи“, е една от най-предпочитаните кучешки породи по света. С елегантната си визия и многобройните си положителни качества някогашното шотландско пастирско куче е въплъщение на идеалния семеен любимец.
Не на последно място голямата популярност на дългокосместото коли се дължи на изключителната красота на кучетата от тази порода. Със своята издължена, изящна муцуна, пищната копринена козина и леката и елегантна походка те изглеждат едва ли не като аристократи. Нищо чудно,че британският кралски двор, начело кралица Виктория, бързо харесал тези импозантни расови кучета.
За дългокосместото коли, наричано също и „шотландска овчарка“, съществуват два напълно независими един от друг развъдни стандарта: този, на британската и този, американската линия. Международната федерация по кинология der Fédération Cynologique Internationale (FCI) обаче признава само английския тип за отделна порода. Американските дългокосмести колита се развъждат в съответствие със стандартите на Американския киноложки клуб (American Kennel Club, съкратено AKC).
Въпреки че американският стандарт се отличава от британския по няколко точки, двете линии са принципно много подобни. Добродушният и любвеобилен характер на животните се отнася и за двата варианта. Разбира се, има и известни разлики, предимно във външния вид. Така например кучетата от американския тип се считат са по-едри и по-силни. Освен това американският стандарт признава повече нюанси в окраската на козината, отколкото британския. По-надолу в текста ще споменем и някои други, по-значими различия.
© Christian Müller / stock.adobe.com
Първото нещо, което човек забелязва у колито, разбира се, е неговата дълга, копринена козина, която съчетана с мекото гъсто подкосмие изглежда много обемна. Оформена около врата грива във вид на жабо напълно съответства на благородното излъчване на това красиво расово куче. В признатата от FCI британска линия са позволени три окраски:
Американския киноложки клуб, който описва стандарта на американската линия, приема за допустимо и бялото коли. Този тип притежава типичното за коли оцветяване (червеникаво-кафяво, блумерле или трицветна окраска) само по главата, а останалата част от козината е едноцветна – бяла. Черното на цвят коли, което освен малката бяла яка около врата няма никакво друго оцветяване, в наши дни не е признато нито в британския, нито в американския стандарт. То не се развъжда вече от няколко десетилетия и до голяма степен вече е изчезнало като тип.
С височината си при холката от 56 до 61 см при мъжките екземпляри и 51 до 56 см при женските, дългокосместо коли от британската развъдна линия спада към средноголемите кучета. В зависимост от големината си, те достигат тегло между 18 и 25 кг, което ги прави сравнително леки. Колитата от американския тип са с височина при холката до 66 см и са малко по-едри. Доста по-очевидна е разликата по отношение на теглото, което при американския тип кучета достига до 34 кг. Така цялостното телосложение на американските екземпляри е малко по-набито в сравнение с британските. Съответно и главата е малко по-широка и по-масивна.
Кучето от американския телевизионен филм „Ласи“ бързо завладя сърцата на зрителите и превърна дългокосместото коли в една от най-търсените породи за семейно куче по целия свят. Тяхната неоспорима красота, съчетана с дружелюбния и почти жертвоготовен характер и до днес са причина породата да се радва на многобройни почитатели в цял свят.
Предшествениците на колитата от всички варианти произхождат от Шотландия, където има доказателства, че те още от ХIII век са помагали в подкарването и завръщането на овчите стада. На овцете с черни глави и крака, които по-рано са се наричали колийз (Colleys) шотландските овчарски кучета днес дължат своето име. Най-вероятно началото на породата е поставено още през римско време, когато местните британски пастирски кучета са се кръстосали с кучетата-подкарвачи, съпътстващи римските орди, достигнали през V век до британските острови.
Поради островното разположението на Шотландия, пастирските кучета там дълго време са живяли изолирани от останалия свят. Шотландските овцевъди отглеждали кучетата в отдалечени ферми в средата на необятния пейзаж на шотландските тресавища и планини и ги развъждали единствено с цел пастирство. Така възниква типичното коли – с желанието пастирското куче да се вижда отдалеч и да бъде по-лесно откриваемо.
Пътят на колито до официално признато расово куче започва едва през 1840 година, когато любители на породата в Англия основали първия „Коли клуб“, а кучетата били признати за самостоятелна порода. Колитата добиват известност чрез британската кралица Виктория, която се запознала с породата в шотландското имение Балморал. Кралицата била толкова впечатлена от интелигентните, добродушни и красиви кучета, че веднага станала покровителка на породата. Тя подарявала колита на благородници и дипломати из цяла Европа. Нейната собствена любимка, наречена Джипси, е погребана в парка на замъка Уиндзор през 1868 година.
Някогашните жилави овчарки постепенно се превърнали в търсени кучета за изложби и компаньони. Заедно с британските пътешественици през ХIХ век колитата попаднали и в Америка и Австралия, където били развити отделни развъдни линии, независимо от британския стандарт. Така в Австралия дългокосместото коли става родоначалник на австралийския кетълдог и на австралийското келпи, а в Америка е създаден собствен стандарт за американското коли.
© Rita Kochmarjova / stock.adobe.com
В наши дни съвестните специалисти по породата залагат отново на развъждането на автентичния здрав тип коли. Благодарение на познанията за генетичните зависимости и свързаните с тях тестове, расовотипичните болести се проявяват значително по-рядко. Сериозните развъдници, които са регистрирани в браншовата асоциация и които развъждат своите кучета в съответствие със стандартите на FCI, водят дневници и се подчиняват на строги правила за развъждане. По този начин те се борят за изчистването на генетичните дефекти, за укрепване на здравето на животните и затвърждаване на расовотипичните признаци, характерни за породата.
Освен на всичко останало, особено внимание се отделя на все още широко разпространения MDR1-дефект, който предизвиква свръхчувствителност към определени медикаменти. В резултат на това дори съвсем безобидни на пръв поглед вещества водят при засегнатите животни до повръщане, нарушение на движението и дори до смърт. Проучванията сочат, че 76% от дългокосместите колита са носители на поне един алел с този генетичен дефект. Дали едно животно е засегнато или не може да се открие с помощта на генетичен тест.
Друго типично за шотландските овчарки заболяване е така наречената „очна аномалия при колитата“, която може да доведе както до леки зрителни нарушения, така и до пълна слепота. Също и от заболяването на мускулите „дерматомиозит“ малките кученца и младите животни са засегнати относително често. Кръстосването на две животни с мерле– окраска може да доведе до създаването на поколение, страдащо от глухота и слепота, ето защо то е забранено в много страни.
Грижите за дългокосместото коли, в сравнение с разходките, движението и другите занимания, съвсем не са толкова времеемки. Така например времето, необходимо за поддържане на козината на дългокосместото коли, е значително по-малко, отколкото често се счита. Ако на две седмици Вие правите основно изчеткване на козината на своя четирикрак любимец и следите космите зад ушите и по краката да не се заплитат на възли, това е напълно достатъчно. Ако четкате кучето си твърде често, това може да доведе до усилена загуба на ценни кости от подкосмието, които предпазват животното от вятър и студ.
Добрият развъдник може да Ви говори надълго и нашироко за храненето на своите кучета. От собствен опит той отлично знае кое се отразява добре на малките, от какво се нуждаят те и кое им е вкусно. Затова си струва, поне на първо време, да продължите да храните своя домашен любимец с храната, с която е свикнал. Постепенно кученцето ще се превръща в младо куче, а неговите потребности ще се променят. В един момент ще преминете на Adult-храна, а броят на дневните хранения ще намалее.
Въпреки търговските стратегии на някои производители, имащи за цел да продават на клиентите храна, специално предназначена за определена порода, всъщност няма потребности, които да са характерни само за една порода. Като близки роднини на вълците, всички кучета са месоядни и притежават устроена по съответния начин храносмилателна система. Техните нужди се определят много по-малко от принадлежността към дадена порода, отколкото от индивидуални фактори като възраст, тегло и степен на активност. Всички кучета се нуждаят от много и висококачествено месо, зеленчуци, минерали, витамини и други хранителни вещества – но в какви количества и с какво съдържание зависи най-вече от така наречените индивидуални критерии.
To better understand your dog’s nutritional needs, it is best to consult your veterinarian or a dog nutritionist. The important thing is to offer your dog only food whose composition you know and whose quality you are convinced of. If you cook the dog’s food yourself or if you practice BARF it is certainly easier compared to buying ready-made food combinations. But even with them, what is printed on the label gives enough information about the ingredients contained and their origin and quality.
Който възнамерява да си вземе у дома дългокосместо коли трябва да бъде наясно, че това куче изисква точно толкова любов и внимание, колкото то самото разпръсква. Колитата имат развито чувство за хармония и истински се наслаждават на моментите, когато цялото семейство се е събрало заедно. Тези кучета със сигурност не са създадени да остават дълго време сами или да бъдат държани затворени. Също толкова неподходящи чувствителните и дружелюбни създания са и за пазачи. Всъщност спрямо непознати те са доста резервирани, обаче са прекалено добродушни за да подгонят импулсивно евентуалния натрапник. Но пък ако става дума да се защитят членовете на семейството, дългокосместо коли с готовност се изправя до любимите си хора.
Действително, колитата са изключително интелигентни и любознателни. Те за съвсем кратко време усвояват голямо количество команди и с готовност се подчиняват на правилата в „семейната глутница“. Те обожават присъствието на своите хора и се отделят от тях с голяма неохота. Със своята привързаност и вярност към стопанина, със своето добродушие и с любовта си към малките деца те перфектно отговарят на всички изисквания за приятно за съжителстване семейно куче. Едновременно с това тяхната съпричастна натура ги кара да усещат много добре настроението на своя човек. Съответно, чувствителното дългокосместо коли реагира с голяма несигурност на прекалената твърдост или неконтролируеми поведенчески изблици от страна на стопанина.
Британската развъдна линия колита се води в FCI под номер 156 – Група 1 „Овчарски и пастирски кучета“, Раздел 1 „Овчарски кучета“, а в стандарта изрично е записано, че чистокръвното дългокосместо коли не може да бъде нито плахо, нито нервно. Въпреки това, безотговорното и безогледно развъждане на породата от мислещи единствено за печалбата „размножители“ е било причина за появата на доста голямо количество кучета, които проявяват именно това плахо или пък невротично поведение. Единствено благодарение на усилията на сериозните развъдници, които осъзнават своята отговорност за опазването на тази невероятна и достойна порода, в последните години колито отново се превърна в кучето с железни нерви, каквото е било някога в своето минало на пастирско куче.
Бумът на интерес около дългокосместото коли, който дойде с успеха на американския телевизионен сериал „Ласи“, доведе до редица негативни последствия. В стремежа към бързи пари недобросъвестни „размножители“ се заеха да кръстосват кучета без предварителни медицински изследвания и без официални документи. В резултатът беше поведенчески отклонения в новородените кученца като прекомерна плахост и нервност, както и генетично обусловени заболявания, от които породата до някъде страда и до днес.
Само един поглед към списъка с болести, характерни за породата коли, е достатъчен човек да разбере колко голямо е значението на родословното дърво на тези животни и колко е важно развъдникът да е на сериозен. Хубаво, здраво кученце, преминало през всички изследвания и ваксини, отглеждано природосъобразно и правилно социализирано със сигурност няма да намерите в малките обяви по вестниците или в интернет. Правилният начин да се доберете до сериозен развъдник е да се обърнете към официалните представители на асоциацията на развъдниците на породисти кучета във вашия район.
При особено популярните породи, каквото е дългокосместото коли, списъкът с тези, които се занимават с развъждането им често е доста дълъг. Как да открия развъдника, който най-добре да ми пасва? За да стигнете до отговора на този въпрос трябва предварително да позвъните на няколко подбрани от Вас развъдника и да си уговорите срещи с тях. Не бързайте с покупката на новия четирикрак член на семейството! Покупката на кученце не е нещо, което се прави бързо или между другото – в края на краищата кучето е „приятел за цял живот“ и като такъв той трябва да бъде избран внимателно. На какви условия трябва да отговаря развъдникът и на какво трябва да обърнете внимание при първата си среща с него ще разберете от следващия абзац.
Благодарение на своето добродушие и способност за бързо приспособяване дългокосместите колита се считат за изключително безпроблемни животни, с които дори и напълно начинаещите кучкари ще се чувстват щастливи. Това все пак не означава, че тези кучета просто така се строяват до Вас. Точно както и другите кучета дългокосместото коли се нуждае от последователно възпитаване и отделяне на много време и внимание от страна на неговия стопанин. Ако имате интерес към това да си вземете дългокосместо коли трябва Вие и Вашето семейство да мобилизирате достатъчно време, което да посветите на своето куче. Информирайте се е най-правилно да го възпитавате и му осигурете движението и разходките навън, от които то има нужда. Една „разходка около блока“ на ден със сигурност няма да бъде достатъчна. Освен дългите разходки в гората или в парка, вие трябва да предоставите възможност на своето куче да стане част от Вашия живот. Колитата не обичат да остават сами и предпочитат да бъдат с Вас навсякъде. За щастие техният приятен и дружелюбен характер прави това възможно почти винаги, без особени проблеми.
| Кратка информация: | |
| Височина при холката: | 56-61 см |
| Тегло: | 26-44 кг |
| Средна продължителност на живота: | 14-16 години |
| Цена: | от €1300 |
| Природа: | интелигентна, чувствителна, привързана |
| Козина: | много дълга с много подкосъм |
| Цветове на козината: | самурово бяло, трицветно, блу-мерл |
| Възпитателни усилия: | ниски |
| Усилие за поддръжка: | средно |
| Изискване за движение: | много високо |
| Произход: | Британски острови |
| Претенция: | умерено |
Още от бебе аз съм предпочитала да гушкам нашата персийска котка пред плюшеното си мече. Когато станах малко по-голяма, започнах да преследвам родителите си и ги тормозих, докато не се съгласиха да си вземем кон. Имам множество незабравими преживявания, свързани с животните. И въпреки че животът с домашни любимци не винаги е лесен, не бих си и помисляла да живея по друг начин, защото животните докосват душата ми, както нищо друго не е в състояние да го направи. Аз усещам тази магия дори само докато пиша за тях и се надявам, част от нея да достига и до вас.
Най-малката кучешка порода има най-прочутите стопани в света и една от най-високите продължителности на живота. Чихуахуа е куче на суперлативите, което живее в чантите на Мадона, Бритни Спиърс и Парис Хилтън. При това мексиканското породисто куче е много повече от луксозно декоративно кученце.
Лесен за водене, приятелски настроен към хората и устойчив на натоварване: средноголемият лабрадор ретривър е изключително популярен като семейно куче. Използвано първоначално като работно куче, то и днес иска да бъде предизвикано както физически, така и ментално.
