© Volha / stock.adobe.com
За много хора искрящите сини очи и типичната окраска са най-забележителните и характерни черти за сибирското хъски и ги карат да си мислят за зимни пейзажи и шейни с кучешки впрягове. В наши дни обаче все по-често срещаме северните красавци да се разхождат и из по-южни места и дори из забързаните и пренаселени градове. В тази статия ще Ви разкажем какво е важно да знаете във връзка с отглеждането на тези фантастични четириноги.
Днешните представители на породата трябва да благодарят на сибирските си предшественици за това, което са. Навремето те са били неотменни спътници на чукчите от Източен Сибир. Славата споходила издържливите кучета през 1909г, когато сибирският търговец на кожи Уилям Гусак взел участие със своите животни в надбягване с кучешки впрягове, провеждано в Аляска. В началото всички му се подигравали, тъй като кучетата, с които участвал, били видимо по-дребни в сравнение с популярния по това време аляски маламут. Това, което се случило по 408-километровото трасе обаче бързо сменило настроенията: впрягът на Гусак финиширал трети. На следващата година сибирските кучета също заели първите места, с което окончателно спечелили уважение и внимание, и което сложило началото на тяхното официално развъждане: норвежкият състезател с кучешки впрягове Леонард Сепала започнал да развъжда породата, като използвал кучетата на Уилям Гусак.
Едва ли има друго куче, което да е останало така тясно свързано със своето първоначално предназначение, както сибирското хъски. И нищо чудно, защото тези кучета наистина са майстори в тегленето на шейни: те могат да теглят товар, който превъзхожда теглото им девет пъти и имат невероятно добро чувство за ориентация, което не ги подвежда дори при изключително лоши климатични условия. Тези техни качества са причината сибирските хъскита и до днес да са важно работно животно за ескимосите инуити. Те се отнасят с тях като с членове на семейството: кучетата живеят в домовете на ескимосите и са изключително привързани към стопаните си. В наши дни сибирските хъскита са предпочитана компания за спорт, а също и редовни участници в надбягвания с шейни. Водачът на шейната се нарича „мушер“. Мушерът винаги държи поводите леко изпънати, за да избегне евентуални наранявания на кучетата. Той също така насочва кучешкия впряг, при това само с гласови команди. Особено важна роля в този момент има кучето – водач на впряга: то трябва безпогрешно да разбере какво се иска от него и надеждно да изпълни командите. Впрягът може да се състои от 4 кучета, а може и от 20 – зависи колко е дълго разстоянието, което трябва да се измине и какъв е теренът. В цяла Европа има регистрирани клубове за теглене на шейни с кучешки впряг, които организират съвместни състезания – разбира се в тях сибирските хъскита са масово представени. А в Аляска и Канада, при изключително неблагоприятни климатични условия се провеждат и екстремни състезания, при които хората и кучетата изминават над 1000 километра.
Дори най-големият лаик може от пръв поглед да разпознае сибирското хъски, най-вече по типичния външен вид на куче от севера. Козината му, която чудесно го предпазва от арктическия студ, се състои от два пласта: отдолу има фино меко подкосмие, най често оцветено в бяло или почти бяло, космите от което се сменят напълно един-два пъти в годината. Триенето на отделните косъмчета едно в друго по време на движение създават топлина, която покривните косми от втория пласт задържат. Той е със средна дължина, а цветът му варира от бяло до червеникаво или до черно. При повечето представители на породата гърбът е подчертано тъмен, като цветът избледнява до бяло, стигайки надолу до корема и гърдите. На лицето обикновено имат така наречената „маска.
Ушите на сибирското хъски са покрити с гъста козина, разположени са високо нагоре, много близо едно до друго. Освен считаните за типични сини очи, се срещат също кучета с кехлибарен цвят на очите и дори такива, с различни очи – обикновено едно синьо и едно кафяво. Опашката е извита и има форма на сърп. По нея почти няма подкосмие. Тя обаче играе една много важна практическа роля, например когато наближава снежна буря: в тези случаи кучето се свива на кравай, а носа си закрива с опашката си. По този начин тя служи като въздушен филтър – въздухът, преминал през космите й не е толкова студен. Лапите също са приспособени към сибирския студ: Те са по-малки в сравнение с лапите на други кучета с подобни размери. По този начин температурните загуби през тях са по-малки. Някои хора бъркат сибирското хъски с аляски маламут – сравнително по-рядко срещана порода кучета, които също се използват за теглене на шейни, а освен това и окраската на козината и пропорциите им са подобни, само че в уголемен формат: аляският маламут спокойно довежда стрелката на кантара докъм 43кг, а значително по-елегантното сибирско хъски тежи от 15 до максимум 28 кг при височина от 50- 60 см, измерена при холката.
Може ли да се използва сибирско хъски като куче пазач? Лоша идея! Издържливите четириноги по принцип проявяват дружелюбност и доверие към абсолютно всеки. И това не е случайно: на това тяхно качество се набляга много и при тяхното развъждане: тъй като животните трябва да слушат водача си – който и да е той – за развъждане се подбират тези животни, които проявяват най-голяма кооперативност. Въпреки това, повечето представители на породата са доста самостоятелни, а и имат доста добре развит ловен инстинкт: видят ли заек – хукват! За съжаление в такива моменти някои от тях са склонни да пренебрегват повикванията и командите на своите собственици. Именно заради това възпитаването на хъскито е много важно. Но колкото и да се стараете, не всяко куче може така да бъде възпитано, че да си позволите да го пуснете да тича свободно и да сте сигурни, че когато го повикате, ще дойде. Тези северни красавци почти никога не лаят, но за сметка на това правят силно впечатление със своя вой, точно като на вълк. Те много обичат движението, както би могъл да предположи човек, имайки предвид техния произход. Сибирско хъски, което не получава нужното му движение не може да се разтовари пълноценно, затова започва да търси само начини за това, което може да доведе до проблеми.
Разбрахме, че сибирското хъски много обича движението. В летния сезон обаче собствениците на такова куче трябва не само да внимават разходките му да са по-кратки, но и да му осигурят прохладно място за отмора. Сибирското хъски с радост ще Ви следва, докато тичате в парка или карате колело. От друга страна те не са толкова силни в аджилити спортовете и кучешките танци. Естествено, има и изключения, но те са толкова редки, че само потвърждават правилото. Търпеливо проверете и намерете кое е заниманието, което носи на Вашето куче най-голямо удоволствие, и след което то наистина се чувства разтоварено. Много кучета от тази порода предпочитат да живеят в градината, отколкото в къщата. Разбира се, градината трябва да е добре обезопасена. В такъв случай обаче трябва да имате и второ куче, което да му прави компания, защото въпреки че обича да бъде навън, сибирското хъски държи да усеща близостта на семейството. Тези кучета са свикнали да живеят на големи групи и не обичат да остават сами. Ако това им се случи, изразяват своето неодобрение, виейки пронизително. Това е още един аргумент в полза на това, да имате второ куче – така двете ще могат взаимно да си правят компания, докато Вие отсъствате. Между другото, кучето за теглене на шейна завинаги си остава такова. Проучете какви са възможностите да се тренира такъв спорт и дори да се организират състезания в района, в който живеете. В наши дни из цяла Европа вече има клубове и асоциации, занимаващи се със сибирско хъски. Те организират подобни тренировки, при това не само когато е натрупал сняг: за останалите сезони има създадени специални тренировъчни колички за асфалтова настилка, с които Вие и Вашият любимец ще можете успешно да се подготвяте за новия снежен сезон.
Сибирските хъскита са здрави животни, при тях почти не се срещат расовотипични и наследствени заболявания. Те са кучета с ефективен двигателен апарат и с отлична физическа форма и въпреки това трябва да внимавате да не прекалявате с натоварванията, особено във фазата на растеж. Мускулите, необходими за пробягване на дълги разстояния, например за да ви придружава, докато карате колело или за да тегли шейна, трябва са се изградят постепенно. При това с тези тренировки трябва да се започне едва след като кучето вече е пораснало достатъчно. Когато купувате куче от развъдник, се уверете, че родителите на животното, на което сте се спряли, са изследвани за дисплазия на тазобедрената става. Кучетата от породата са предразположени и към цинк зависим дерматит. При това заболяване червата не абсорбират цинка, постъпващ с храната, в достатъчна степен, което освен другото, води и до кожни проблеми. В тези случаи се налага доживотно добавяне на цинк към храната, разбира се сред консултация с ветеринарен лекар. Средната продължителност на живота на сибирското хъски е между 10 и 14 години.
Както вече споменахме, хъскитата са подчертано спортни и активни животни, затова те трябва да бъдат хранени в съответствие с тази си особеност. По начало активните кучета имат по-високи енергийни потребности в сравнение с по-мързеливичките. Наред с нивото на активност, има още редица други фактори, оказващи влияние върху храненето на кучетата. Така например възрастта на животното, здравословното му състояние и големината му играят също много важна роля и не могат да не се вземат предвид. Най-общо, храната на кучето трябва да се състои от около 70% месо, 20 до 30% плодове и зеленчуци, както и незначително количество зърнени култури. Наред с висококачествените сухи и консервирани храни храненето BARF (от Biologically Appropriate Raw Food или съобразена с биологичния вид сурова храна) също представлява една добра възможност за природосъобразно хранене на хъскито. При него кучетата се хранят основно със сурово месо. Предимството на това хранене е, че съставът на храната напълно съответства на хранителните потребности на животното. Ако изберете BARF храненето, информирайте се за него предварително и ако се колебаете, консултирайте се със своя ветеринарен лекар. Не забравяйте също винаги да осигурявате на своя питомец достатъчно количество прясна вода за пиене.
Да се грижи човек за сибирско хъски не е трудно: козината му се разресва лесно, само трябва да правите това по-често, особено в периода на смяна на козината, за да контролирате по-успешно падащите косми: северните красавци губят неимоверно голямо количество косми през този период. Не е нужно постоянно да миете своето хъски – повечето мръсотии могат просто да се избършат с влажна кърпа или пък да се отстранят от козината с помощта на гребен. Ако все пак няма как да избегнете банята, най-добре е тя да бъде само с вода, но можете да използвате и мек шампоан за кучета.
Не е чудно, че с впечатляващия си външен вид, както и дружелюбната си и жизнерадостна натура, кучетата от тази порода се радват на многобройни почитатели. И все пак всеки фен трябва добре да си помисли и да си даде сметка дали би бил в състояние да осигури подходящите условия за отглеждане на домашен любимец от тази порода. Сибирските хъскита са създадени за живот в студа, те се чувстват най-добре при температури, при които повечето хора не биха се показали навън без ръкавици. Ако си търсите куче, което в студеното време предпочита да стои около печката, а през лятото с радост да препуска наоколо, то тогава по-добре се огледайте за някоя друга порода. Същото важи и в случай, че живеете в топла страна: сибирското хъски не е животно за място, където е постоянно топло. Някога теглили шейни през преспите, тези издържливи животни и като семейни кучета имат нужда от много движение. Едно пораснало хъски с радост би тичало успоредно с Вас, докато карате колело, то се наслаждава на дълги разходки или съвместен джогинг, при това най-вече когато е хладно. Ако с първите есенни ветрове ви обхваща ентусиазъм да ходите навън, то тогава имате общо хоби със сибирското хъски. Ако имате котка и искате да си вземете и хъски, най-добре е това да стане, докато кучето е още съвсем малко, за да може още от бебе да привикне към присъствието на котката. Порасналото куче, поради развития си ловен инстинкт, би гледало на нея като на плячка. Най-добрият вариант за място за отглеждане на сибирско хъски е къща или жилище с достъп до обезопасена градина, за да може кучето да тича и да се движи на воля. Много хъскита с голямо удоволствие копаят дупки в земята, така че любителите на добре поддържаната морава трябва да обмислят и преценят своите приоритети, преди да доведат кучето у дома.
Убедени ли сте: Вие и вашето хъски ще бъдете отбор, при това неделим? Отлично! И все пак, преди да доведете кучето у дома има още някои неща, които следва да се изяснят предварително, например как ще организирате нещата с едно толкова активно куче, докато Вие сте в отпуск. А може би Вие си представяте, че ще заминете във ваканция заедно с него? Тогава предварително се информирайте относно подходящите за тази цел хотели, но като имате предвид: топлите места не са подходящи за Вашият северен домашен любимец! Ако имате деца, трябва заедно с тях предварително да установите ясни и общовалидни правила по отношение на новия член на семейството. Помислете си и за дългосрочния финансов аспект на това да имате куче: След първоначалния разход за основното оборудване за едно куче – повод, кошче, гребени и четки, ножици за нокти, постелки, клетки за транспортиране и др. идват и постоянните разходи – за подходяща храна, за ветеринаромедицински грижи. Последните разбира се биха могли в някои случаи да са по-високи, ако Вашият любимец неочаквано се разболее. Освен това предварително трябва да знаете, дали някой от членовете на Вашето семейство не е алергичен към кучета, а също и – в случай, че живеете под наем – дали наемодателят е съгласен в жилището да се настани куче.
Ако сте решили да добавите сибирско хъски като член на Вашето семейство, трябва да се огледате за добър и надежден развъдник. Когато го откриете, в негово лице Вие вече ще имате и надежден съветник за в бъдеще по всички въпроси относно Вашето куче: сериозните развъдници с удоволствие отговарят на всякакви въпроси, свързани със здравето и здравната профилактика, храненето, заниманията и възпитаването на тези активни животни. Първият контакт с Вашето кученце би трябвало да бъде в дома на развъдника, така Вие ще имате възможността да опознаете и неговите родители. В същото време и развъдникът ще Ви поразпита: в края на краищата за него пък е важно да се убеди, че Вие сте в състояние да предложите подходящите условия за живот и спорт на кученцето. Преди покупката се уверете, че развъдникът, на който сте се спрели членува в развъдна асоциация или клуб и не купувайте породисто куче без документи. Ако попаднете на такава оферта, имайте предвид, че става дума единствено за печалба, а здравето и благосъстоянието на кученцата се неглижира. Такава изгодна сделка много скоро ще Ви въвлче в редица разходи: обикновено се оказва, че здравна профилактика не е правена, има пропуснати ваксини и хигиенни мероприятия в средата, в която се отглеждат малките кученца. В почти всички случаи се оказва, че малките не са социализирани, родителите на се хранени правилно и с качествена храна, а за предварително селектиране на животните за разплод според расовите стандарти – и дума не може да става. Който е истински фен на породата, трябва да намери чрез националните развъдни асоциации сериозен и реномиран развъдник на сибирско хъски. Ако не държите на това, кученцето да е малко или пък сте склонни да приемете нечистокръвно животно, то тогава има и други възможности: в много страни има сдружения, помагащи на кучета в беда, чиято основна задача е да помогнат на животни, останали без дом да открият добри нови стопани. Специалистите от тези сдружения ще могат да Ви информират относно характера на животното и да Ви дадат и други съвети, в случай на необходимост, а и биха могли да преценят дали кучето, на което сте се спряли е подходящо за Вас. В приютите за домашни любимци също понякога се срещат сибирски красавци, които си търсят нов дом. Но без значение дали от развъдник или от приют: имунизационният паспорт е задължителен.
Желаем Ви много вълнуващи приключения с Вашето сибирско хъски!
Най-малката кучешка порода има най-прочутите стопани в света и една от най-високите продължителности на живота. Чихуахуа е куче на суперлативите, което живее в чантите на Мадона, Бритни Спиърс и Парис Хилтън. При това мексиканското породисто куче е много повече от луксозно декоративно кученце.
Лесен за водене, приятелски настроен към хората и устойчив на натоварване: средноголемият лабрадор ретривър е изключително популярен като семейно куче. Използвано първоначално като работно куче, то и днес иска да бъде предизвикано както физически, така и ментално.
